Възпитаничката на Националния военен университет „Васил Левски“ Симона Тереза Недкова започна работа в лабораторията на „Хигиенно-медицинска индустрия“. Великотърновската компания си е харесала Симона по време на студентския й стаж и още преди да изтекат трите седмици от практиката, от ръководството предложили на момичето договор за постоянна работа.
![Симона Тереза Недкова](/sites/default/files/inline-images/simona.jpg)
„Въобще не се замислих, приех веднага, защото тук работата много ми харесва. Интересно е, правя анализи на продуктите, които създаваме, приятно е, всичко тук е подредено, освен това е по специалността, която учих в Националния военен университет, а аз обожавам специалността си“, казва Симона. От няколко седмици тя е бакалавър по „Защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи“ и вече е подала документи за магистърската програма „Защита на населението и инфраструктурата“.
„Попаднах в ХМИ заедно с няколко колеги. Записахме се в стажантската програма на компанията, след като един от нашите преподаватели - доц. д-р инж. Галина Иванова ни разказа, че Военният университет и ХМИ започват да си сътрудничат. Тук си дадох сметка колко много съм научила в университета. Разбрах, че всички сложни дисциплини като неорганични токсични вещества, органични токсични вещества, химия, опазване на околната среда, са все предмети, които са ме подготвяли точно за тази работа. Разбрах и още нещо – Националният военен университет е единственият в региона, който дава образование в сферата на защита на инфраструктурата и населението и програмата, която специалността предлага, е изключително широкоспектърна и с тази диплома аз мога да работя всичко. Мога да бъда служител в която и да е администрация, както и служител в пожарна и полиция“, казва още Симона. И допълва, че природните науки в училище не са били нейната сила. В Червен бряг, където тя е родена, е учила икономика и мениджмънт, но след 12 клас решила рязко да смени посоката.
„Започнах да търся университет и интересна специалност. София отпадна веднага, защото не ми харесва да живея в лудницата на големия град. Велико Търново ще е, казах си и реших да се поровя в сайтовете на двата университета. Защитата на населението веднага ми привлече вниманието и не съжалявам нито за миг. Напротив, надявам се да ме приемат и в магистърската програма, която ще ми даде диплома за инженер“, усмихва се Симона. И казва, че е кандидатствала и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, но само за да има резервен вариант.
След като свали бялата униформа на ХМИ, Симона посвещава свободното си време на природата. Казва, че не обича да стои пред компютъра, затова или е във фитнеса, или е в планината, или кръстосва пътищата на България. „Колкото повече пътувам, толкова повече обичам България. Всеки път откривам място, град, селце, към които после да искам да се върна отново, и отново“, признава Симона.