Курсант старшина Васил Александров завършва факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ като първенец на специализация „Полева артилерия“. Той е първият военнослужещ в рода си, ако не се броят прадядовците му, които са се били на фронта.
![Васил Александров](/sites/default/files/inline-images/vasil-aleksandrov.jpg)
„Не съжалявам за избора си, напротив. Гордея се, че завършвам Националния военен университет. Гордея се, че успях да се представя достойно и така защитих по най-добрия начин избора, който направих преди пет години. Особено пред самия себе си, защото тогава моите родители просто казаха – добре, каквото си решил, това ще бъде. И ме подкрепиха, за което съм им благодарен. В крайна сметка аз бях на 19 години. Мисля че беше съвсем навреме сам да взема решение за живота си“, категоричен е курсант старшина Васил Александров.
И признава, че влязъл във Военния университет с мисълта, че го чакат пет доста тежки и сложни години. „Не беше точно така. Трудностите се преодоляват, материалът се усвоява, нали с тази цел ставаме курсанти и студенти – да се преодоляваме. Имаше обаче едно нещо, което наистина ми беше трудно в началото - това че трябваше да се съгласявам с абсолютно всички заповеди на по-старшите, без да имам право да мисля върху заповедта. Да приема, че част от моята бъдеща професия е това да изпълнявам и чак когато изпълня заповедта, ако е била грешна, чак тогава имам право да кажа какво мисля. Но в мига, в който преглътнах егото си, когато приех, че това е част от бъдещата ми професия, тя стана по-интересна за мен“, споделя курсант старшина Александров.
Той не крие, че самият той, някой ден ще трябва да може да взима решения и издава заповеди и че те не винаги ще бъдат абсолютно правилните. Но казва, че петте години във Военния университет са го научили и на това – да чува и да приема различните мнения. „Примерът е част от нашето обучение и ние тук имахме възможност да взимаме и добри примери как да се държим с хората, и примери как да не се държим с тях. Няма лош пример. Ако си достатъчно готов, можеш да се научиш на добро от всичко, което ти се случва“, казва Васил Александров.
Когато избирал специалността си, той търсил повече екшън и открил тази динамика в специализацията „Полева артилерия“. Освен това видял, че има доста математика, а точната наука била неговата стихия в училище. „Артилерията е чудесна специалност и трудна специалност, но много ми хареса. Имаше от всичко, което исках – и динамика, и много стрелби, и достатъчно математика. Имаше и предизвикателства и, когато ме питат, същото ли е като във филмите, аз винаги отговарям, че романтиката на военните филми я няма в реалния живот на армията, но пък предизвикателствата са ежедневни. Като това например да си готов да тръгнеш накъдето ти кажат и когато ти кажат“, усмихва се курсант старшина Александров.