Прототип на автоматизирана система за насочване на стрелково оръжие разработи курсант старшина Мирослав Димитров, който само след няколко дни ще получи лейтенантските си пагони.
![Мирослав Димитров](/sites/default/files/inline-images/miroslav-dimitrov-1.jpg)
Курсант старшина Димитров завършва специализацията си „Артилерийско, зенитно, ракетно въоръжение, оптика и бойни припаси“ във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“ като първенец и е категоричен, че ще продължи да се развива в професията на военнослужещ. Миналата година той стана носител на стипендия на името на акад. Ангел Балевски на фондация „Еврика“ за постигнати високи резултати в обучението и заради направените до момента разработки, някои от които прототип на умен взривател и системата за автоматизирано разработване на леко стрелково оръжие. Когато получил стипендията, той веднага вложил парите в следващата си оригинална разработка.
„Освен военната си специализация, аз много харесвам и гражданската специалност, която съм си избрал, а тя е „Компютърни технологии за проектиране“. В нея има елементи на машинознание, материалознание и технология на металите, нещо, което ме привлича още от дете. В училище си дадох сметка колко ми е интересно да се занимавам с машини и с елементи. Постоянно четях за различните оръжия, артилерията ми допадаше и продължава да е така, затова и избрах тази специализация. Нито за секунда след това не съм съжалил, защото тя е точно това, което искам да работя“, категоричен е Мирослав.
След това обяснява, че прототипът на автоматизирана система за насочване на стрелково оръжие, който той разработил, е неговата версия на съществуващ такъв. „В началото беше само теория. Когато спечелих стипендията, реших че е време да превърна теоретичната си разработка в прототип. Той представлява система, която може да оперира стрелковото оръжие без наличието на човек, тоест робот мести оръжието. Той може да засича хора в помещение и да насочва оръжието, съответно и да открива огън. Прототипът може да се използва като замени човешкия фактор на бойното поле например или екипаж в купола на машина, ако той е в машина.
Вместо да има оператор мерач, който да стреля със стрелковото оръжие, човекът може да е в тил и посредством дистанционен контрол да управлява оръжието без риск за собствения си живот и здраве. Системата може да действа автономно и без намесата на човек, но в крайна сметка човекът трябва да вземе решение дали да се открие огън или не“, разказва още курсант старшина Димитров. От тук насетне системата може да бъде доразвивана да идентифицира свой и чужд, така че да открива огън само по цели, които не са приятелски.
Мирослав Димитров признава, че като носител на стипендията на фондация „Еврика“ не бил задължен да вложи средствата в изобретение или в научен проект. Изборът е бил негов и абсолютно доброволен, защото: „Смятам, че е морално парите, които са ми дадени за образование, аз да инвестирам пак в образование. Така че си купих микроконтролери, сервомотори, различни елементи и направих прототипа. А и това е начинът да се развивам в областта, в която съм избрал да ми бъде бъдеще и която много харесвам“.
От информация в интернет Мирослав Димитров научил за мисията на фондация „Еврика“ и решил да кандидатства за една от стипендиите. Получил безрезервна подкрепа от преподавателите си, които му помогнали да структурира представянето си и да подготви нужните документи. Кандидатствал, явил се на интервю и спечелил. „Кандидатстването беше борба и това състезание никак не беше леко. Не зная с колко колеги съм се преборил, но знам че, участвах срещу студенти на Софийския университет и на Варненския университет, които са авторитети в българското образование. Признавам си, че това малко ме притесняваше, но в крайна сметка успях да докажа, че Военният университет с неговата си подготовка по нищо не отстъпва на другите елитни образователни институции в България“, категоричен е младият офицер.