Йоана Георгиева поправя камиони и вече няколко години представя Националния военен университет „Васил Левски“ в състезанието по приложна електроника. И в двата случая е единствената жена сред много мъже, което я забавлява и амбицира едновременно.
„Реакциите на мъжете, когато влязат в сервиза, в който работя, всеки път ме забавляват. Аз поправям камиони, знам, че това не е женско занимание и никой мъж не очаква в сервиза да го посрещне жена в гащеризон. Затова понякога те ме иронизират, някои се заяждат, някои обаче много се радват. Снимат се с мен до камионите си. Тези, които не ми вярват, много държат да гледат докато поправям камиона им. Позволявам им първия път, защото съм разбрала, че е достатъчно само веднъж да си оставят камиона в моите ръце, за да ми имат доверие“, усмихва се Йоана.
Йоана е студентка в Националния военен университет, третокурсничка е в специалността „Автомобилна техника и транспортна логистика“. Взима изпитите си от раз и е категорична, че ще завърши и магистратура след като се дипломира като бакалавър. Учи и едновременно работи като механик в сервиза на Волво, който се намира в Килифарево.
„Когато кандидатствах в сервиза, не знаех как ще ме приемат. Когато ме покани на интервю, мениджърът ми призна, че много се е зарадвал на моето CV и ме е извикал от интерес да ме види. Каза, че никога не е интервюирал жена за тази позиция, че иска нещо различно за сервиза и това различно да води до развитие. След разговора ми обясни, че трябва да изчакам определено време, за да вземе решение, но ми се обади много преди да изтече този срок. Рискува с мен и започнахме да работим. По някакво щастливо съвпадение по същото време жена е назначена и в сервиза във Варна“, разказва Йоана.
И признава, че й е особено забавно, когато някой ѝ каже: нещо трака или пък: чувам странни звуци. След това започва да пита, за да разбера какво наистина ѝ има на колата.
Йоана умее да шофира всичко – мотор, кола, камион, тир, багер, трактор дори е карала. Не е пилотирала само самолет и не е управлявала влак, но много иска да опита и двете. Другото, което не е правила, а иска, е да участва в рали.
Баща й е този, който я е запалил по професията на механик. Тя била много малка, когато започнала да се навърта покрай него и да наднича под капака на автомобилите, които той ремонтирал. Пада си и по мотори, което пък наследила от вуйчо си. Казва, че иска да превърне хобито си в професия и мечтае някой ден да си има собствен сервиз. Когато завършила средното си образование, решила, че първата й крачка ще бъде да смени родния си град Севлиево с по-голям и заминала да поживее на морето. Започнала да работи, но не това, което й е в кръвта и не се задържала твърде дълго на работа. И когато парите започнали да привършват, тя заредила колата с бензин с последните си 50 лв. и поела по обратния път към дома. Обаче бензинът свършил в… Търново.
„На мен все така ми се получава – всички хубави неща, които ми се случват в живота, ми се случват, когато нямам пари. И така – в 12 през нощта закъсах на Присовските завои и се озовах тук посред нощ и сама. Имам братовчедка тук и тя ме приюти, но от вълнение аз въобще не можах да мигна и започнах да сърфирам в интернет, за да разгледам как стоят нещата с работните места тук. Пуснах на едно място CV и още на следващия ден ми се обадиха. Започнах работа, намерих си квартира, приеха ме в Националния военен университет е вече четири години съм тук“, разказва Йоана.
Въпреки омазаното лице и мъжката професия, която работи, Йоана е категорична, че през цялото време се чувства жена. Казва, че има повече обувки на токчета, отколкото маратонки. Когато не е на работа, винаги е с разпусната коса, интересува се от мода, облича се елегантно. Не си прави маникюр, но не заради работата в сервиза, а защото няма търпение да издържи пиленето на ноктите.
Като студентка в Националния военен университет, Йоана вече три години участва в състезанието по приложна електроника. Винаги влиза в отбора, който представя НВУ в националния финал. Част от тима е и тази година.