„Военното училище учи човек на дисциплина и самодисциплина. Определено мога да се справям сам, мога да готвя, да си гладя дрехите, майстор съм да направя перфектен ръб на панталона. Мога да планирам действията си, макар че, признавам си, така и не се научих да бъда подреден. Може да съм пропуснал тези часове навремето, а може вече и да съм забравил да бъда подреден, защото съм завършил Висшето народно военно училище „Васил Левски“ през миналия век. Пенсиониран офицер съм, но пак съм готин“, казва доц. д-р Събин Събев малко преди да си вземе довиждане с НВУ „Васил Левски, където дълги години беше преподавател по право. На кратка церемония той получи благодарствен адрес за дългата си служба лично от началника на НВУ бригаден генерал Иван Маламов.
Събин Събев е танкист по специалност. Може да управлява тежката бойна машина и в началото на преподавателската си кариера дори е бил инструктор. Вече 20 г. не се е качвал в танк, но в началото… „В началото, ако беше по-свободен достъпът, сигурно щях да кача в танка много момичета, за да ги вкарам в приключение и да видят как се кара такава тежка машина!“, усмихва се адвокатът, който е сред основателите е на фестивала на военните духови оркестри, бил е два мандата президент на мъжкия Лайънс клуб във Велико Търново. Имало време, когато обичал снима, но после часовете в денонощието взели да не му достиган, защото съвместявал преподавателската дейност във Военния университет с работа в адвокатската си кантора.
Преди да стане преподавател във Военния университет, той служил в най-тежките гарнизони на България, известни като Триъгълника на смъртта. Бил е разпределен в Средец, тогава Грудово, в 53-ти мотострелкови полк, където е бил командир на танков взвод. Изкарал две години, преди да го командироват заедно със старите войници, на които предстояло уволнение, да строи металургичния комбинат в Дебелт. Мъжете заминали съвестно да градят бъдещето на България, макар че бъдещето не се случило, защото и до ден-днешен този комбинат не заработил и сградата е поредният паметник на социалистическото строителство.
След това приключение Събин Събев се върнал в родния си край и започнал да работи в Средното сержантско военно училище в Горна Оряховица като командир на взвод. Три години по-късно във Военното училище бил обявен конкурс и Събин Събев се явил. Спечелил го и започнал да преподава по специалността си – експлоатация на бронетанкова техника.
За няколко години бил и преподавател, и студент, защото се захванал да учи право във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Той е завършил първия задочен випуск на вуза, после станал юрисконсулт на Военния университет, а когато през 2003 г. напуснал армията, продължих да работи като юрист. И така до 2007 г., когато се явил на конкурс за преподавател по право.
Обществените поръчки станали коронната дисциплина на доц. Събев и през 2014 г. той защитил докторската си дисертация на тази тема. „Обществените поръчки бяха първите неща, с които започнах да се занимавам като юрисконсулт на Военния университет, и с времето се специализирах. Те са ми слабото място, моята професия и хоби, макар че като адвокат аз поемам и други дела. Не поемам само защитата на шофьори, употребили алкохол“, разказва адвокатът.