Тромпетист, композитор, преподавател по медни духови музикални инструменти, републикански шампион по таекуондо, поет и бъдещ доктор по педагогическа и възрастова психология е настоящият диригент на Духовия оркестър на Националния военен университет „Васил Левски“ старшина Ивайло Цвятков. Освен на тромпет, старшина Цвятков свири и на пиано. Има бакалавърска и магистърска степен по педагогика на обучението по музика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където в момента прави и докторантурата си. Дипломите му на педагог му позволяват да помага в свободното си време в Центъра за подкрепа за личностно развитие в Горна Оряховица, където преподава медни духови инструменти. И като преподавател има две национални награди, а четирима от неговите ученици вече са военни музиканти, двама свирят в оркестъра на Националния военен университет. Старшина Цвятков е завършил несъществуващото вече Сержантско средно военно музикално училище „Маестро Георги Атанасов“ в София.
Казва, че да бъде военен музикант много му харесва и, ако би имал шанса отново да избира, пак би избрал да свири в оркестъра на Националния военен университет.
„Знаеш ли, нашата професия е интересно предизвикателство. Затова никога не мога да отговоря категорично с „харесва ми“ или „не ми харесва“, когато ме питат дали се чувствам добре в униформата. Ние сме музиканти и като всички хора на изкуството, по дефиниция сме свободолюбиви. Ревностно пазим тази си свобода, обаче униформата рязко променя нещата. Армията е консервативна структура и тук има йерархия, която не подлежи на обсъждане. Не винаги се чувствам удобно и уютно, обаче истината е, че това противоречие между свободолюбивия ми дух на артист и ограниченията на службата, за мен се превръща в хоризонт. А съм убеден, че това важи и за колегите ми“, усмихва се старшина Цвятков. След това признава, че именно в Националния военен университет и като оркестрант в Духовия оркестър, той е сбъднал много от мечтите си - да дирижира оркестър, да се докосва до световната култура, да пътува по турнета заедно оркестъра на Втора Тунджанска бригада, чийто диригент е капитан Цветомир Василев. Затова и не му тежат ангажиментите му като старшина на оркестъра и изпълняващ длъжността диригент. Старшина Цвятков е диригент номер 6 на Духовия оркестър на НВУ. Той пое поста от своя колега старшина Емил Костурков преди година.
„Една случайност, която като всички случайности се оказа за мен съдбоносна, стои в началото на пътя ми като диригент. Правехме репетиция на плаца, но майор Косев, който беше диригентът тогава, нещо беше възпрепятстван и закъсняваше. Никой не искаше да застане отпред и да дирижира химна на България, което ядоса тогавашния заместник-началник. И един колега ме избута напред и каза: „Айде, дирижирай“ и така за мен започна всичко“, разказва старшина Ивайло Цвятков.
Освен че дирижира, тромпетистът Ивайло Цвятков пише музика. Носител е на национална награда за свой авторски марш, а по време на концерта на Военния оркестър, посветен на 8 март, колегите му изсвириха за първи път любовната му балата „Моя любов“. Парчето е посветено на съпругата на Ивайло Дарина и предстои старшина Цвятков да довърши песента като облече музиката с думи. „О, обичам поезията и дори пиша поезия. Харесва ми да пиша и класически, и модерни стихове. Не съм правил досега текст за песен, но ето тази любовна балада ще бъде дебютът ми“, обещава Ивайло Цвятков.
А когато не се занимава с музика и не чете психологическа литература, той тренира таекуондо. Влязъл в залата преди точно… четири години и още преди да завърти първата година като новак, го пратили на състезание. Там дебютантът победил треньора на пернишкия отбор, който треньор имал черен колан трети дан, а старшина Цвятков още носел бял колан.
„Дъщеря ми Ивона, която сега е на 14 години, тренира таекуондо. Но преди четири години беше на път да се откаже, а аз не исках да се предава. Но и не исках да ходи в залата насила и без желание, затова реших да дам личен пример и така започнах да тренирам. Ивона остана в залата, тази година стана шампионка в международен турнир в Ботевград, а преди една година на тренировки тръгна и съпругата ми. И тримата тренираме при Стефан Купичков в таекуондо клуб „Инвикта“ в Горна Оряховица“, не без гордост разказва спортната история на семейството си старшина Цвятков, който е републикански шампион по таекуондо и има още три титли от международни състезания.
„Таекуондо е бойно изкуство и, като всяко бойно изкуство, си има философия. Но това, което особено ме впечатли в таекуондото е уважението и дълбокият респект на състезателите към треньора, към съотборниците и към противника. Само една разлика ще ти кажа между таекуондо и карате - и тя е в поклона. Каратистите се покланят и гледат противника, защото във всеки момент очакват от него изненада. Когато ние се покланяме, гледаме към земята, защото доверието към противника е ключовата дума“, споделя старшина Цвятков и признава, че никога не е опитвал да лети с парапланер, което в момента е най-смелата му мечта.
За нея
Ивайло Цвятков
От сянката на розите оплетох
най-светъл ореол за теб и мен,
кьм слънчев лъч душите ни пренесох
в олтара на причастния ни ден.
През пътя до душата ни безстрашна
претегляхме каквото понесем,
откривайки в мъглата как приятно е,
разчиствайки с ръката светъл ден!