Пет китари има в колекцията си сержант Александър Пеев и умело свири на всички тях различни стилове музика. За двете години, в които той е старши инструктор специалист в отделение „Мотопехота и разузнаване“ в Професионалния сержантски колеж на Национален военен университет „Васил Левски“, сержант Пеев вече е известен като китаристът на вуза.
„Имам и електрически китари, но любима ми е акустичната, защото звукът й е магически и с него можеш да пресъздадеш всеки стил музика – и народна, и класическа, и рок, и кънтри... Макар че, музиката е магия, която обединява хората, затова аз не я деля на жанрове, а на хубава и не съвсем“, признава серж. Александър Пеев, който е възпитаник на музикалната паралелка на СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново.
В Националния военен университет е от 2019 г. Завършил Професионалния колеж и веднага получил покана да остане като старши инструктор. „В армията влязох през 2013 г. в 38 механизиран батальон в Стара Загора. Моите командири ме изпратиха в Националния военен университет, като възможност за развитие. А, когато от колежа ме поканиха да остана, приех без да се замисля. Търновец съм и за мен това беше чудесна новина. А и работата в колежа много ми харесва“, казва Александър Пеев, който само преди няколко дни получи сержантските си пагони.
След това допълва, че в рода му други военни няма, но въпреки липсата на такава предистория, той влязал с армията с огромно желание. „Армията те научава на дисциплина и работа в екип. А аз обичам да работя с хора и това беше една от причините, заради която останах в Професионалния колеж. Тук мога да упражнявам професията си на пехотинец и да предавам нататък знанията, които имам и които трупам. Обаче най-голямото предизвикателство на армията, което всъщност е и дар, е че, както се справяш в армията с трудностите, по същия начин можеш и в живота“, категоричен е сержантът.
Александър Пеев хванал китара за първи път на 14 години, вдъхновен от баща си, който свири и пее. Тийнейджърът често присъствал на домашните концерти, които приятелите на баща му изнасяли, когато се събирали да се забавляват. От баща си научил основите, а след това продължил да се усъвършенства и да трупа умения в училище, където започнал да свири и на акордеон.
Александър Пеев пише и песни. Автор е и на думите, и на мелодиите, освен това сам изпълнява парчетата си. Във Фейсбук има музикална страница, в която той споделя авторските си песни с приятели и трупа почитатели. Сержант Пеев признава, че мечтае за голямата сцена, мечтае и някой ден да посвири с музикантите от Духовия оркестър на Военния университет. „Имам няколко участия на малки събития, свирил съм с колегата старшина Йонко Христов, но нямам нищо против да застана рамо до рамо и до Наско от БТР например“, усмихва се серж. Пеев. И допълва, че любимата му музика е българската и то от 80-те - 90-те години, когато Васил Найденов, „Сигнал“ и „Щурците“ са били в основата на родната поп и рок музика. От съвременните музиканти сержантът харесва музиката на Графа.
„Музиката е емоция, която можеш да споделиш с приятели. Забелязал съм, че хората, за които музиката е хоби, са по-широко скроени и добронамерени. А и момичетата можеш да впечатлиш с една хубава песен“, казва серж. Пеев, който именно с китарата си е успял да свали своята годеница.
Сега Александър Пеев работи върху авторката си песен „Войници“ и предстои да запише парчето. Посветил е песента на колегите си и на професията, която толкова обича. Затова е написал:
„За моите братя войници
пея сега за кураж.
Сърце огромно войнишко
тупти под този камуфлаж“.
Сашка Александрова