Курсант-старшина Константин Димитров завършва Националния военен университет „Васил Левски“ с куп изобретения зад гърба си.
Някои от тях е реализирал през петте си курсантски години в свободното си от лекциите и тактическите занятия време. Младият офицер казва, че отдавна е престанал да брои новаторските си идеи и че все още не е мислил за патенти. Признава обаче, че за него много важно е, когато направи изобретение, за което е нужен софтуер, той да напише този софтуер и да го лицензира.
Последното изобретение на курсант-старшина Димитров е пеленгаторна станция, базирана на софтуерно дефинирано радио с четири радиоприемника. Той представи апарата си по време на международното изложение „Хемус 2022“ в Пловдив.
„Всичко започва с една идея за нещо, което би могло да реши проблем. В случая аз се замислих мога ли да реша проблема с остаряващата апаратура в Българската армия. И така се появи пеленгаторната станция. Идеята е да се приемат сигнали от четири антени, разположени в кръг. Те могат да сравняват характеристиките на сигнала в реално време, за да може да се получи отново в реално време направлението, от което сигналът идва. Суровите данни от четирите антени преминават през миникомпютър и получаваме направлението, от което идва съответният сигнал. Всичко това се визуализира и графично“, обяснява старшина-курсант Димитров, който учи военна специализация „Сигнално разузнаване и електронна война“ и гражданска специализация „Комуникационни техники и технологии“.
„Представете си сега да бъдат разработени повече такива станции и те да са свързани в мрежа, за да комуникират помежду си. Когато бъдат разположени на възможно най-широк фронт, ще предават информация от всичките направления, от които се предава. Там, където информацията се пресече, може да се определи районът, в който се намира съответното радиосредство, което предава. Конкретно за армията тази станция може да послужи за определяне на направление и с помощта на няколко направления да се открие районът, от който противникът предава информация“, обяснява изобретателят, който е роден в Полски Тръмбеш и е възпитаник на местното СУ „Цанко Церковски“, където е завършил предприемачество и бизнес.
Около три месеца е работил по хардуера за самото устройство и антената курсант-старшина Димитров. Изработването на първоначалния софтуер отнело около половин месец, но работата по него ще продължи поне още година, казва курсант-старшина Димитров и уточнява, че иска да внесе някои подобрения по хардуера, а предстои и тестовата фаза на проекта.
Малко преди да обере овациите на учени и изобретатели в Пловдив, курсант-старшина Димитров демонстрира свое роботче и на Студентското техническо изложение в Горна Оряховица. „Роботчето имитира движенията на кучета и котките, затова е и четирикрако. На практика така се получава универсална платформа, върху която може да се сложи ръка, камери, сензори за проследяване на нещо“, усмихва се изобретателят, който вече мисли и за разработването на различни видове софтуер на основата на изкуствен интелект. „На там върви светът. Едва ли ще са минали и две десетилетия и изкуственият интелект вече ще е така навлязъл в бита и ежедневието ни, че ще го приемаме за нещо нормално. Иначе най-малката единица т. нар. машинно самообучение, вече е навсякъде, дори присъства и в мобилните ни телефони“, казва курсант-старшина Димитров.
Той разглобява и сглобява всякаква техника, стига да му е интересно. И прави това още от ученическите си години и вдъхновен от баща си. Първото изобретение на Константин е още от 2016 г. Тогава той демонстрирал устройство за следене на температурата и влажността на въздуха и почвата в оранжерия. Тази негова мобилна метеорологична станция му донесла награда на фондация „Миню Балкански“ за млади таланти в областта на електротехниката и метеорологията.
От тук нататък курсант-старшина Димитров иска да се развива в областта на изкуствения интелект. Избрал е да отиде в гарнизон София, където това ще бъде възможно. Решил е да учи и магистратура по изкуствен интелект в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.