Като първенец на випуск 2021 на Националния военен университет „Васил Левски“ завършва курсант старшина Красимир Йорданов. Само преди няколко месеца той стана носител и на наградата „Трети март“, която Община Велико Търново връчва всяка година на най-добрия курсант. Красимир е от Видин, избрал е специализацията „Мотопехотни и танкови войски“, а сега отива да служи като командир на взвод в Карлово.
„Не съм очаквал да завърша като първенец на випуска, но се радвам, защото положих много усилия да поддържам нужното ниво на мотивация. Със сигурност нямаше да успея без моите командири, приятелите ми и моето семейство. И понеже споменавам семейството си, да кажа, че те са още по-щастливи и по-горди от мен заради успеха ми“, усмихва се курсант старшина Йорданов. И признава, че в гимназията не бил точно от децата отличници. Но в университета нещо в него се пречупило и той решил, че иска да се концентрира и да се вглъби, за да се справи с не толкова лесните предмети. „Всеки предмет е като линия, която трябва да пресечеш, бариера, която трябва да надскочиш. С изключение на предмета „Тактика на мотопехотни и танкови войски“, който ми стана толкова интересен, че искам да е свързан и с бъдещето ми. Върви ми, харесва ми да уча, а и имах истински вдъхновител в лицето на моя класен ръководител подп. Николай Илиев. Той съумя да ме въведе в тази дисциплина и да ме мотивира“, разказва Красимир Йорданов.
Той решил да кандидатства в Националния военен университет, когато бил в 12 клас. Тръгнал по пътя на дядо си, който също е възпитаник на НВУ „Васил Левски“. Признава обаче, че имал колебания, защото му минавала мисълта да последва примера на баща си и да кандидатства в академията на МВР, за да стане полицай. „Но тогава се намеси дядо ми. Един ден, докато аз продължавах да се чудя кой университет да избера, той ми каза: „Отиваш на предварителни изпити, така че се готви. Сигурен съм, че ще успееш“. Затова, когато разбрах, че може да завърша като първенец на випуска, дядо ми и баба ми научиха първи новината. Казах им го по телефона, но и така усетих колко са щастливи и удовлетворени“, обяснява курсант старшина Йорданов, който е вече трето поколение мъж в униформа в своя род.
Казва, че му харесва да носи униформа и че бързо е свикнал с нея. „Всъщност, в началото, когато влезем във Военния университет като новаци курсанти, най-трудно се свиква с рутината. Поне на мен това ми беше трудното. И да работиш с толкова различни хора. Защото ние сме събрани от всички краища на страната и в първите дни и седмици дори не се чувстваш в свои води. Но знаеш, че и другият усеща същото и в един момент започваме заедно да преодоляваме всички трудности“, споделя курсант старшина Йорданов. После признава, че е имал забавни, щури и запомнящи се пет години в Националния военен университет. „Нищо, че Военният университет не е като останалите висши училища. И ние имахме луди студентски години. Даже смятам, че да си курсант е по-щуро. Това че живеем всички заедно, че сме постоянно заедно, е една добра основа в главите ни да се раждат всякакви щуротии. Имам много какво да помня, но не е за разказване. Само ще кажа, че понеже лудориите ни са били резултат от колективния ни ум и енергия, те наистина ще останат завинаги в паметта ми. Кой се отказва от това да прави лудории! А аз съм правил доста, понеже ме гледаха по-често баба и дядо. А те, като всички баби и дядовци, правеха компромиси и бяха по-благосклонни да ми прощават щуротиите, които върша“, усмихва се Красимир.
Освен с почти пълно отличие в дипломата, той ще си тръгне от Националния военен университет и с много приятелства. С тях той се забавлява и пътува, когато има време. И се учи да бъде щастлив.
„Това винаги е било най-смелата ми мечта – да бъда щастлив. Не зная все още дали съм наясно как да бъда щастлив, но се опитвам да намеря формулата на щастието. Лесно е да кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, но истинският въпрос е как да постигнеш това! Ето този отговор търся“, признава младият офицер и като истинско рекламно лице на Националния военен университет „Васил Левски“ заявява: „На всички момчета и момичета, които търсят себе си и се чудят кой е техният път, искам да кажа - бъдете смели и направете своя избор. Ако той е Националният военен университет – няма да бъдете разочаровани“!