Старшина курсант Никола Мерджанов е универсалният спортист на випуск 2021 на Националния военен университет „Васил Левски“. Той е пловдивчанин, завършва специализация „Мотопехотни и танкови войски“ и признава, че да бъде офицер е детската му мечта.
Преди да стане курсант, Никола е спортувал бойни изкуства. Израснал е в тренировъчната зала на баща си и до ден днешен се занимава с карате и кикбокс. В Националния военен университет е започнал да тренира още един боен спорт – Т-клас.
„Сигурно няма как да не станеш спортист, ако всеки ден си сред хора, които тренират. Може би изборът ми на спортове можеше да бъде и по-различен, ако не беше баща ми, но с времето харесах и кикбокса, и каратето. Въпреки болката, с която всъщност се свиква. Бойните спортове обаче ми харесват, не защото се уча да удрям. Това е лесната част, всеки може да се научи да удря. Трудната част е да се научиш да понасяш ударите и още по-трудната - да се научиш да избягваш ударите, а и всичко, което идва към теб със заплашителна скорост“, казва Никола и признава, че на улицата никога не се е бил, защото спортът го е научил и на търпение, и на това да не търси конфликтите.
Бил в трети курс, когато се явил за първи път на състезание по Т-клас и този спорт много бързо се превърнал в другата му страст. Още на първото състезание той и колегите му влезли в шестицата като отбор и Никола започнал да се развива в този нов практико-приложен стрелкови спорт със снайперови оръжия. Купил си спортна карабина, с която да се състезава и на последното състезание, на което бил преди няколко месеца, завършил шести в общото класиране като над него имало само още един военнослужещ.
„Знам, че понякога този спортен дух, който ме мотивира все да се състезавам и все да печеля, ми пречи, но така пораснах. Състезавам се във всичко и напълно осъзнавам, че така понякога забавлението се губи, защото когато се състезаваш, винаги се стараеш да правиш всичко перфектно и да изцеждаш максимума от себе си и от ситуацията. Но всяко състезание ме предизвиква да изляза на терена, да видя на фона на останалите състезатели, аз къде съм. Да си направя след това изводите защо не съм успял, но и защо съм успял, за да мога следващия път да бъда още по-добър, а и да знам по време на подготовката на какво да обърна повече внимание“, признава Никола Мерджанов. И допълва, че когато понатрупал състезания и напреднал в спортната си подготовка, той вече можел да вижда и да усеща накъде вървят срещите му. „Опитните състезатели много добре знаят кога започват да изпускат срещата, кога тя се развива по план, кога – не. Освен това през цялото време зад нас стои треньорът, който дава съвети, защото отстрани погледът е по-различен. Така знаеш къде се намираш, дали трябва да вдигнеш темпото, дали да забавиш. Но най-важната част в едно състезание е анализът след това. Особено след загуба“, усмихва се Никола.
А за него най-тежките загуби и в спорта, и в живота са тогава, когато той знае, че е подготвен за победа, но сам се е провалил с някоя нелепа грешка. Ден-два след изпуснатия мач Никола размишлява за стъпките, които е направил или не е направил, за да изпусне състезанието и след това се връща в залата и работи два пъти по-здраво, за да може следващия път, без никакво напрежение, да се справи с противника, а и със себе си.
„Има тактики във всеки спорт, разбира се. На моята игра най-много ми е пасвало да изчакам грешка от опонента и тогава да атакувам. А и аз харесвам точно тази игра. И треньорите, и баща ми, винаги са ми повтаряли, че не трябва да гоня нокдауна, а да имам търпението да изчакам точния момент. Той винаги идва. Добрият състезател просто наблюдава къде опонентът оставя дупки и удря на тези места“, убеден е бъдещият лейтенант Мерджанов.
Да бъде държавен шампион в динамичната стрелба, това е спортната мечта на Никола Мерджанов в този момент. А след това иска да спечели медали и от състезания по света. Той е категоричен, че няма да се отказва от спортовете, с които е израснал, но оръжията са голямата му страст. „И тази любов идва от баща ми, който също стреля. А сигурно и от екшъните, които ме впечатляваха, когато бях малко момче“, казва Никола.
И понеже от малък играел на войници и спасявал света, Никола в крайна сметка избрал пътя на офицер. „Баща ми е военнослужещ, но не държеше да тръгна по неговия път. Сам направих този избор, защото реших, че искам да следвам детската си мечта, а и с времето си дадох сметката, че характерът ми ме прави подходящ за професията на офицер. И не съжалявам. Военният университет напълно оправда очакванията ми“, казва старшина Мерджанов.