„Пътят, по който минах, за да стигна до тук, не беше никак лек, но пък всичко, което съм преживял и направил, е защото аз съм си го избрал. Аз исках да съм тук, в Националния военен университет „Васил Левски“. Винаги съм знаел, че въпреки непрестанните трудности, че всичките ми усилия са имали смисъл. Много съм благодарен на абсолютно всеки един човек, с когото съм работил, за подкрепата. Благодарен съм на семейството си, на баща ми, който е действащ офицер и не спираше през целия период на обучение да ме напътства и да споделя личния си опит с мен. Той е един от главните виновници аз да стигна до тук, както и възпитанието, което ми е дал. А той винаги ме е възпитавал в родолюбие, в това да бъда честен, достоен и да държа на думата, която съм дал“, казва първенецът на „146 випуск цар Симеон Велики“ в Националния военен университет „Васил Левски“ курсант-старшина Даниел Костов. Тази година той стана и носител на Академичната награда на Община Велико Търново „Трети март“.
Старшина Костов е възпитаник на Математическата гимназия в Казанлък, където учил профил математика и физика, но не изпитал желание да се занимавам с това. Казва, че бил на около 15 години, когато за първи път почувствал вътрешния порив да тръгне по пътя на баща си. „Може би, защото двамата често си говорехме за професията на военнослужещия и за патриотизма като ценност. Със сигурност тогава не съм разбирал смисъла на тази професия така, както го разбирам сега, а и едва ли баща ми ми е представял професията с всичките й подробности и особености, явно е успявал да намери точните думи, за да запали огъня в мен и да поискам да облека униформата“, казва курсант-старшина Костов, който завършва обучението си в Националния военен университет „Васил Левски“ във факултет „Сигурност и отбрана“, специализация „Разузнаване“ и гражданска специалност „Национална и регионална сигурност“.
Младият офицер признава, че обучението в НВУ е съпътствано с лишения и жертви, но всичко си е струвало, за да бъде той най-добрата версия на себе си. „През тези пет години минах през всяка една командна длъжност - от командир на отделение до командир на рота дубльор и мисля че това ме направи победител в собствените ми очи в края на обучението. Винаги съм се старал да управлявам чрез личния си пример. И така разбрах, че да ръководиш хората е наистина отговорно и най-трудното е да се намери балансът в характерите на хората, за да бъде екипът стабилен и да върви напред. Зная, че съм правил грешки, но аз мога да се извинявам и съм го правил, защото не смятам, че има безгрешен човек“, споделя старшина Костов.
След това допълва, че в НВУ най-трудни са първите 45 дни до клетвата, когато трябва да приемеш избора си и да се случи пълната трансформация. Да съблечеш цивилния си живот и заедно с униформата, да облечеш новото си съзнание. „Един от принципите в армията е единоначалието. Разбира се, че е нормално командирът да се допитва до своите подчинени, но последната дума е неговата и тя не се оспорва. Това е едно от първите неща в нашето обучение. Наистина е необходима тази промяна на съзнанието, защото това е моментът, в който се научаваме на дисциплина“, обяснява първенецът на випуска. Курсант-старшина Костов беше част от Представителния блок на НВУ „Васил Левски“ и е участвал в поредица от официални събития по повод на различни чествания и паметни събития в цялата страна, във възстановки и в кампанията „Бъди войник“. Бил е на обучение по „Еразъм +“ в Румъния и Кипър и е завършил успешно курсове по разузнавателна подготовка и по лидерска подготовка. Владее английски език по стандартите на НАТО и изучава турски език.
Спортът е едно от хобитата, които запълват свободното време на Даниел. Има призови места в Държавния военен шампионат по дуелна и щафетна стрелба. Обича да пътува и най-вече да подкрепя на стадиона любимия си футболен ЦСКА. Старшина Костов е избрал да служи в Съвместното командване на специалните операции и отива в Пловдив веднага, щом получи лейтенантските си пагони. Казва, че си тръгва от Националния военен университет с много спомени за момчешките лудории и гафове, които е преживял с новите си истински приятели, но и с усещането, че се е справил отлично до тук.
„На момчетата и момичетата, които все още се колебаят дали да изберат Военния университет, искам да кажа - изберете този път. Има смисъл, защото по този начин вие ще изпълните своя дълг към Родината, ще станете достойни граждани и членове на обществото. За мен да бъда офицер е състояние на ума и няма нищо, което би ме накарало да се откажа от пагоните.“!