Европейската шампионка по таекуондо Александра Комарова избра Националния военен университет „Васил Левски пред големия спорт. Да бъде военнослужещ, е детската й мечта и тя смело я следва.
Александра е трети курс в специалността „Ядрена, химическа и биологична защита“ и признава, че не съжалява нито за миг за избора, който е направила.
„Когато бях малка, нямах кукли, играех с автомати, точно като брат ми. Повече ми харесваше адреналина от тези игри, затова и, когато завърших 12 клас, кандидатствах само и единствено в Националния военен университет“, казва курсант-сержант Александра Комарова.
Първото й желание било да бъде летец, но я препънали медицинските изследвания. Разочарована от себе си, Александра се дръпнала от мечтата си, но година по-късно отново подала документи в НВУ „Васил Левски“. „Нашите отново ме подкрепиха, но, когато споменах „мотопехота“, баща ми каза: „Няма да ти хареса. Избери си нещо друго“. И заедно с него разгледахме много подробно специалностите. Той е бил в казармата, даде ми съвети, разказа ми какво мога да очаквам. Понеже исках да уча във Велико Търново, търсех специалност, която я има тук и така избрах да бъда химик, макар в училище химията да не беше моят предмет“, казва Александра.
Сега курсант-сержант Комарова и химията вече са на „ти“. Европейската шампионка по таекуондо харесва това, което учи и признава, че е очаквала да й бъде по-тежко. Но нито ранното ставане, нито следването на заповеди, я притеснява, трудно свикнала обаче да поема наказания заради други хора.
Александра е родена в Бачево, което е на пет километра от Разлог, където и живее. След 6 клас кандидатствала в Спортното училище в Пловдив и започнала да учи в паралелката по… баскетбол, защото клас по таекуондо нямало. Затова ходела на тренировки по баскетбол, после и на таекуондо, спортът, който тя тренира от втори клас.
„Брат ми ходеше на карате и аз казах, че искам като него. Заведоха ме в залата по таекуондо при Славчо Рачев, хареса ми и останах. Започнах да напредвам много бързо и само няколко месеца по-късно отидох на състезание, на което спечелих златен медал“, разказва курсант-сержант Комарова. После турнирите се заредили, златните медали – също.
Когато Александра се преместила да учи в Пловдив, започнала да тренира при Димитър Тончев и много скоро я поканили да играе за националния отбор на България. През 2014 г. бъдещият офицер Александра Комарова заминала на световното първенство за кадети в Азербайджан и завършила десета в категорията си. Няколко месеца по-късно обаче станала европейска шампионка за кадети в Анталия. Следващата година влязла във възраст девойки и отново била включена в националния отбор на страната ни за европейското първенство, на което се класирала четвърта.
„Не е лесно да си четвърти и на крачка от медала, но… това е състезанието. Спортът ме е научил на самоконтрол и дисциплина, човечност, уважение към другите и към мен самата, а и на това да мечтая смело. Таекуондо е спорт, който произлиза от Южна Корея. Има два вида – едното е интернационално, другото, в което съм и аз, е северно-корейско. Предимно играем с крака, на дистанция и целта е да трупаме точки. Това таекуондо, което аз тренирам, е олимпийска дисциплина, така че имах мечта и на олимпиада да отида. Но в един момент, когато вече тренирах във възраст жени, нещо се случи. Не виждах вече развитие за мен като състезател и повече ми харесваше да помагам като треньор, затова се отказах“, разказва Александра, която от 13-годишна има черен колан.
Дали ще се върне в спорта, Александра днес не знае. Защото признава, че мисли само за това как да завърши успешно и в края на обучението си в Националния военен университет, да е удовлетворена от себе си. Тук тя е член на отбора по футбол и три години подред момичетата са първенци в Държавното военно първенство за жени. Александра е член и на тима по баскетбол, освен това има покана да се включи и в отбора по ски.