Договор за сътрудничество подписаха началникът на НВУ „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов и директорът на Института за космически изследвания и технологии при БАН проф. Георги Желев. Двете институции ще си сътрудничат за предоставяне на образователни услуги, съвместни научни изследвания и проекти от взаимен интерес.
„Това партньорство се фокусира върху съвместна дейност при разработване на научни проекти и изследвания, участие в национални и международни програми между специалистите от двете институции, както и разширяване научноизследователските интереси на нашите обучаеми, обясни директорът на Институт „Научноизследователска и иновационна дейност“ в НВУ доц. д-р Ваня Димитрова“. И допълни, че страните по споразумението имат намерение заедно да организират и провеждат научни сесии, конференции, семинари и други научни събития.
„Имаме 150 прибори, създадени от учените в института, които са летели в Космоса през последните 50 години, но вие сигурно знаете това, защото съм ви наблюдавал при участията ви в няколко хакатона с космическа насоченост, на които съм бил жури. Талантът и интелектът у младите хора трябва да се развива и подпомага, а едно такова сътрудничество би било много полезно за това“, заяви проф. Георги Желев.
Зам.-директорът на Института за космически изследвания проф. Георги Сотиров представи на курсантите юбилейната изложба, посветена на българските постижения в космическата наука. Той припомни, че космическите успехи на България я определят като една от водещите космически сили в света през 20 век. Ние сме шестата държава с мисия на космонавти в лицето на Георги Иванов и Александър Александров, също така третата държава, изпратила храни в Космоса след САЩ и Съветския съюз, и първата страна, която създава космическа оранжерия.
Едно от значимите научни постижения е програмата „България-1300”. В рамките й са изведени в орбита два изкуствени спътника на Земята с комплекс от българска научна апаратура за измервания на физическите параметри. Българска техника е участвала в повече от 500 международни космически експеримента.
Върхът на българските космически изследвания е по време на полета на втория български космонавт Александър Александров през 1988 г. Тогава България изпраща в Космоса 11 отделни апарата, с които след това дълги години работят космонавти и астронавти на космическата станция „Мир” и на Международната космическа станция. В момента на станцията работят български прибори за измерване на радиационната обстановка. Българска спектрометрична апаратура прави първите снимки с уникално качество на спътника на Марс – Фобос. Така България продължава да бъде сила в областта на космическите технологии и днес. На базата на апаратурата, която лети в Космоса, учените разработват холтер-система, която може да записва около 70 параметъра на човешкото тяло – кръвно налягане, температура на тялото и др. Институтът при БАН има и няколко успешни проекта, финансирани от Европейската космическа агенция.
Заедно с доц. д-р Ваня Димитрова, гости в Космическия институт бяха и 17 курсанти, водени от гл. ас. д-р Георги Баев от катедра „Национална и регионална сигурност“ във факултет „Общовойскови“, майор гл. ас. д-р Дянко Хубенов от катедра „Компютърни мрежи и системи“ и лейт. ас. Станимир Първанов от катедра „Противовъздушна отбрана“ при факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен.
Снимки: курсант младши сержант Елена Павлова