Невзривени снаряди и бомби още времето на Руско-турската война и от двете световни войни унищожава подп. д-р Йордан Терзиев, който е началник на Формированието за овладяване на последствията от бедствията за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси на територията на Република България.
За три области - Велико Търново, Габрово и Русе отговаря подп. Терзиев и почти всеки месец му се налага да пътува до някое населено място, за да обезврежда боеприпаси.
„Много често сигналите идват от Русе, защото, след София, това е градът, който е бил най-жестоко бомбардиран през двете световни войни и особено през 1942-43 г. В реката има много боеприпаси, понеже самолетите са пускали там неизползваните бомби. Самолетът не може да кацне, ако в него има снаряд или бомба, затова, когато преминат над целта, те е трябвало да изхвърлят някъде товара си и реката се оказва най-подходящото място“, разказва подп. Терзиев, който е и гл. ас. в катедра „Защита на населението и инфраструктурата“ в Националния военен университет „Васил Левски“. Авиационните бомби са и най-големите боеприпаси, които подполковникът е унищожавал в практиката си до момента.
„По-малки боеприпаси хората откриват по таваните на къщите си, в мазета, под дюшеметата, останали от партизанското движение, когато комитите са ги криели на всевъзможни места в къщите. А често и на Шипка излизат снаряди от Руско-турската война. Това пък са т.нар. Английски снаряди, защото тогава турската армия се е снабдявала с английски снаряди“, допълва още подп. Терзиев.
Когато кандидатствал в Националния военен университет и избирал специалност, той решил, че иска да бъде сапьор. Тогава не знаел, че службата му ще бъде толкова трудоемка и че го чака сериозно четене, но не съжалява за решението си. „Много е специфична тази дейност, обаче ме зарежда с адреналин. Тръпката е голяма и пулсът се ускорява, особено при самото унищожаване на невзривените боеприпаси. В началото не беше така. Имало е моменти и на притеснение, и на страх, но когато придобих самочувствие, че мога да се справя с всеки снаряд, започнах да усещам и тази тръпка“, признава подп. Терзиев.
В телефона си той е събрал номерата на всички полицаи и на всички от службите КОС в трите области. Те му изпращат снимки на всяка намерена бомба и по тази снимка подполковникът успява да разчете боеприпасът и да реши с какво взривно вещество да тръгне от тук.
В изработването на каталог на всички боеприпаси, които са били използвани през Руско-турската война, през балканските войни и двете световни войни, както и най-съвременните на въоръжение в Българската армия, участва подп. Йордан Терзиев. „Събрали сме информация за всеки снаряд и всяка бомба, за това колко взривно вещество има в съответния боеприпас, как се унищожава, къде да сложиш заряда, дали трябва да се вкопае намереният боеприпас или не, на какво безопасно разстояние трябва да се намираш. Описали сме всички мерки за безопасност при оперативните процедури, които армията създаде през последните години“, казва подп. Терзиев. И уточнява, че каталогът е предназначен за всички формирования в Българската армия и за всички обучаващи се.
Сашка Александрова