Дърворезбата е голямата страст на зам.-началника по логистиката на НВУ „Васил Левски“ полк. Светломир Стоянов. Когато е за нещо ядосан, когато иска да избяга за малко от ежедневната рутина, той просто съблича униформата, затваря се в своята мъжка пещера вкъщи и грабва длетата. „И два-три часа по-късно няма и след от яростта в мен. Същото е като да пътуваш с колата, шофираш, слушаш музика или говориш по телефона, с хендсфри разбира се, и в някакъв момент осъзнаваш, че почти си пристигнал. За мен дърворезбата е като динамична медитация, моето безвремие“, усмихва се полк. Стоянов.
Той бил едва в 6 клас, когато започнал да се интересува от дърворезба. Пътешествието му в този свят на дърво и длета, започнало когато се преместил със семейството си в Горна Оряховица. „Купихме къща от една възрастна жена, чийто мъж е бил дърворезбар от Дебърската школа. В стаите навсякъде по стените имаше дърворезби. И на мен ми стана интересно, започнах да питам това как се прави, а това как и тази възрастна жена тогава ми даде пет-шест длета и няколко дъски, които мъжът й беше започнал и не беше довършил“, разказва полк. Стоянов.
Започнал да се учи да дялка дървото повече на принципа проба-грешка. В началото коректори му били неговите родители, познати, приятели и дамата, която му подарила първите длета. Самата тя често му подсказвала как да държи длетата, къде да постави пръстите си, за да му се получи фигурата и да не се нарани, кога колко силно да натисне острието.
С времето научил предназначението на всички инструменти, натрупал опит и самочувствие, опознал видовете дървета. Казва, че по-мекото дърво се обработва по-лесно, по-твърдото се работи по-трудно, но пък е по-издръжливо. Самият той предпочита да прави дърворезбите си върху липа и елша и най-често дълбае флорални мотиви. Но, когато му е нужно да изработи миниатюрен детайл, ползва чемширът, който е най-твърдото дърво у нас. „От чимшир можеш да издялкаш човешка фигура, която да е примерно сантиметър на сантиметър. Полковникът от резерва Евгени Пенчев прави миниатюрните си фигурки точно от чемшир“, допълва полк. Стоянов.
Преди повече от 15 години точно те двамата - полковникът от резерва Евгени Пенчев, който тогава е командир на курсантския батальон и полк. Светломир Стоянов направили входните врати и иконостаса в храма на Националния военен университет „Свети Седмочисленици“. Работили няколко месеца заедно с четирима курсанти и сержанти.
„Храмът в Националния военен университет е най-мащабният проект, в който съм участвал засега. Направихме иконостаса огледален, т.е. - той работи лявата врата, аз - дясната, той дялка лявата табла, аз - дясната. Е, когато двамата с него застанем срещу иконостаса, веднага виждаме кое е негово дело и кое е моето дело. Личи си по почерка на двама ни, а и тогава аз бях съвсем новак в дърворезбата и изключително много се стараех. И старанието ми личи“, усмихва се зам.-началникът по логистиката. После допълва, че, ако хора, които не се занимават с дърворезба, погледнат иконостаса, те наистина ще го видят огледален. Защото няма да обърнат внимание на миниатюрните разлики в детайлите
Сега полк. Стоянов предава вдъхновението си към дърворезбата и на своя син Илия Стоянов. В момента той е ученик в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица, но в свободните си минути обича да се навърта около баща си. Запалил се, когато бил във втори клас точно, както навремето и баща му. Първо гледал, после станал любопитен и след като задал стотина въпроси за същината на дърворезбата, хванал длетото.
„Сега аз му рисувам върху дървото, той дялка. У дома е истинска изложбена зала, защото навсякъде по стените има дърворезби“, споделя подполковникът. И допълва, че хобито му му позволява да бъде истински оригинален, когато трябва да направи подарък на някого. Понякога са му нужни два-три дни, за да завърши едно пано, понякога - години. „И сега имам вкъщи започнати недовършени идеи, които чакат своето време. По някаква причина съм спрял и по някаква причина все още чакам вдъхновение, за да продължа“, признава полк. Стоянов, който е завършил някогашния техникум по механотехника „Васил Левски“ в Горна Оряховица, а след това и НВУ „Васил Левски“.
Усмихва се, когато изброява учебните заведения с патрон Апостола на свободата и казва, че той е неговият пример за героизъм и родолюбие. И че, може би, вече е време да изработи образа му върху дърво.