Вдъхновение, мотивация и бъдеще намериха в редиците на Българската армия Пламен Недев, Михаил Мишев и Гергана Стайкова, които малко повече от месец вече са войници в рота „Доброволен резерв“ в Националния военен университет „Васил Левски“. И тримата са категорични, че не съжаляват за решението си да постъпят в армията, че обучението във Военния университет напълно е удовлетворило очакванията им и че се чувстват горди, когато са облечени в униформата.
„Изключително много ми харесва тук и ми е интересно. Различно е от всичко, което съм преживял до момента. И не просто е интересно, обучението във Военния университет е и завладяващо, защото ни поставя в ситуации, които не са характерни за ежедневието ни. Трябва да копаем окопи например, да стреляме с оръжие, да водим тактически занятия. Може би малцина практикуват тези занимания с някаква форма на заместители като еърсофт и пейнтбол, но съвсем любителски. Когато стреляш с реално огнестрелно оръжие, сетивата ти се обострят и реагират по друг начин“, казва редник Пламен Недев.
Той е от малкото сливенско градче Кермен. Завършил е средното си образование в ПМГ „Добри Чинтулов“ в Сливен с профил математика с немски език. След това е учил право в Университета за национално и световно стопанство.
„Практикувах правото осем години. Работих предимно в съдебното изпълнение в кантора на частен съдебен изпълнител като през годините съм сменял градовете - Варна, Пловдив, София, Сливен. И сега не съм се отказал от правото, няма кой да ми вземе знанията и уменията, но ето ме тук“, усмихва се редник Недев. След това разказва, че поредица от не особено сериозни причини са го предизвикали да вземе решението да стане част от доброволния резерв.
„Да започна с времената, в които живеем. Аз съм от поколението, което не е служило в казарма, нямам военно обучение и съм напълно неподготвен за една по-стресова среда или ситуация. Категоричен съм, че всеки мъж трябва да мине през подобно обучение поне за шест месеца. Даже съм на мнение, че година е по-удачният срок, защото за шест месеца можеш да научиш достатъчно, но наученото да се превърне в навик и рутина, трябва повече време“, споделя редник Недев.
Той е на 33 години, затова и е напълно наясно, че службата му в Българската армия няма да е особено дълго. Обаче е твърдо решен да служи, дали за пет или за седем години, но да служи. А след това - може да се върне към правото, а може и да запише допълнително военно образование.
След няколко години работа в хотелиерския бизнес и в сферата на екологията, рязко е сменил посоката си на развитие и Михаил Мишев. Той е на 36 г. и е най-възрастният в ротата, но също като колегата си Пламен Недев, се чувства удовлетворен от направения избор.
„Грижих се за хищниците в зоопарка в Стара Загора. Това е последното ми работно място. Гледач бях и влизах в клетките на мечки и вълци, помагах и на колегите, които се занимаваха с големите котки - лъвове и тигри. Не че не ми беше интересно, аз в момента уча магистратура по екология в Тракийския университет и тази сфера ме привлича, но възнагражденията бяха неоправдано ниски за риска, който поемахме всеки ден“, признава редник Мишев. След това обяснява, че работата с хищниците е особена, защото животните нямат критично и асоциативно мислене, те действат на базата на инстинкти и импулси и са като децата - или те харесват, или не. И това им усещане остава завинаги.
Преди да влезе в зоопарка, редник Мишев е работил една година в „Зелени балкани“, а преди а преди това в хотелиерския бизнес. Такова е и неговото образование. След Старозагорска езикова гимназия „Ромен Ролан“, където завършил паралелката с английски език, той се дипломирал в специалност „Туризъм“ в Икономическия университет във Варна. Около пандемията обаче работата в този бранш рязко намаляла.
„По-голямата част от моите близки са служили в армията. Всъщност аз съм единственият, който не е служил и искам да поправя тази грешка, макар и на тази възраст“, казва редник Мишев и така обяснява решението си да стане част от ротата „Доброволен резерв“.
„Може да изглежда странно отстрани, но ежедневието ни тук е наистина вълнуващо и вдъхновяващо. Денят ни започва с ритуал по издигане на националния флаг под звуците на химна. Имаме практически и теоретични занятия, свободно време, отново занятия и така… Времето така е построено, че да има време и за себе си, и за усъвършенстване на своята военна подготовка“, допълва редник Недев.
Впечатлена от воинското ежедневие е и 19-годишната Гергана Стайкова, която с тази си възраст, е най-младият резервист. Тя идва от Ямбол, където е завършила гимназия с профил „Изобразително изкуство“. 12 години е играла народни танци, тренирала е спортни танци и зумба. Рисува икони и прави стъклопис, а сега разглобява автомат „Калашников“ за… 15 секунди.
„Аз от малка съм си мъжко момиче и все с момчетата играех. Повече с тях намирах общи теми. Обичам адреналина и затова тук се чувствам на мястото си. Харесва ми огневата подготовка и да стрелям. Това че съм жена, въобще не ме спира да опитвам всичко и мога да заявя пред себе си, че се справям. Радвам се, че направих този избор и се чувствам особено горда, когато нося униформата“, усмихва се редник Стайкова. Тя дори не е направила опит да кандидатства в университет след като е завършила 12 клас, но вече обмисля възможността догодина да стане курсант.
„Двамата ми прадядовци са участници във Втората световна война. Единият е бил пленник, а другият се е сражавал при река Драва. Дядо ми е бил военнослужещ и вуйчо ми е офицер. Аз бях единствената, която досега не бях носила униформа. И вече поправих това, сбъднах мечтата си“, допълва още редник Стайкова. Сега тя няма време да рисува, няма време и за танци, но също като колегите си Пламен и Михаил, обича да се прибира у дома и да бъде сред природата.
„Моето хоби е да си отида в родния край при семейството ми и при овощните дръвчета. Там също така имам зайчета, кокошки, кучета, почти зоопарк. От това по-смислена почивка, не виждам“, категоричен е редник Недев. По същия начин отдъхва и редник Мишев, който също има домашни животни и двор, за които да се грижи, когато съблече униформата и остави настрани автомата.