Симулационен център за борба с бедствия, аварии и катастрофи е изграден в Националния военен университет „Васил Левски“. Центърът е част от мащабен проект, в който Университетът участва заедно с още три висши училища, два института на БАН и неправителствени организации. Проектът е на стойност 13 млн. лв., от които 1,6 млн. лв. са за Военния университет във Велико Търново. „Изграждане и развитие на Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“ (Quasar), се нарича проектът, по който е изградена лабораторията. Финансирането е по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Оборудването и софтуерът, с които центърът разполага, позволяват създаването на виртуален свят, в който да бъдат разигравани сценарии за планиране, управление и действия в рамките на разнородни кризисни ситуации. Има два тренажора за управление на колесна и верижна машина, две станции за виртуална реалност, система за визуализация на оперативна информация и презентации, сървъри и система за съхраняване на големи масиви данни. Като среда за симулациите се използва платформата Virtual Battle Space, която е предназначена за виртуално обучение и тренировки на военен персонал, но позволява моделиране на граждански обекти, полицейски, противопожарни и медицински средства и екипи. Системата позволява моделиране на взривни устройства, пожари, химическо и радиационно заразяване, наводнения, разрушаване на сгради и обекти, респективно създаване на разнообразни сценарии на критични ситуации. Отворена е и могат да се добавят обекти – местности, техника, сгради и др.
„Проектът е наистина много мащабен. Нашето участие е в раздела за управление на риска при бедствия, аварии и катастрофи. Заедно работим с Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” във Варна и Геолого-географския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където вече също има оборудвани подобни центрове. Надявам се много скоро да успеем да изградим комуникация и трите училища заедно да проиграваме разработените сценарии за кризисни ситуации“, коментира полк. проф. д-р Свилен Стефанов, член на научния екип, в който участват още полк. доц. д-р Тихомир Йотков и полк. проф. д-р Илиян Лилов.
„По този проект нямаме за цел да разглеждаме военни аспекти. Тренираме ситуации, които е възможно да ни се случат в ежедневието и най-вече тренираме как да реагират спасителните отряди. Можем да провеждаме обучение и за използване на видове оборудване и техника, каквито в момента все още не са налични като истински образци, защото във виртуалния свят може да се симулира и съответната техника“, допълва проф. Стефанов.
Той и колегите му са започнали да разработват сценарии и симулации на възможни рискови ситуация. Първата симулация, която са направили, е свързана с евакуация на етаж в МОЛ – Велико Търново. „Нашите симулации са още далече от реалните, но показаха зависимости, от които ние можем да си извадим изводи. Това е една от големите сгради в града, там се събират много хора и когато молът е пълен над средното си ниво, са нужни поне 20 минути, за да успеят екипите да изведат всички хора“, казва и полк. Йотков, след което уточнява, че в момента екипът работи и по възможността за симулиране на по-мащабна евакуация от район на града или от населен пункт.
Всеки сценарий може да бъде разиграван многократно с използване на различни стратегии и подходи за разрешаване на кризисната ситуация. Така по зададени критерии могат да се търсят оптимални решения и максимална ефективност и ефикасност на действията и използването на ресурсите. И, разбира се, да бъдат минимизирани и щетите, и човешките жертви.
„Лабораторията има капацитет да се превърне в кризисен щаб, но такъв в Общината сега има, затова ние се занимаваме със симулации, планиране и обучение. Оборудването на лабораторията е подходящо за обучение по всички граждански и военни специалности във Военния университет. Обучаемите могат да влизат в различни роли, както по изпълнение, така и по управление при кризисни ситуации“, обяснява още проф. Стефанов. И уточнява, че на този етап идеята е да бъде изградена система от датчици, които да следят ситуацията в района и цялата информация за водата, въздуха, сеизмичната активност, свлачищата, да се събира и визуализира в лабораторията на НВУ.