Предстои университетът да стане домакин на приключение, наречено „Военен легион“.
В екстремното приключение участва тази година началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бригаден генерал Иван Маламов.
Той е преминал успешно през 21 препятствия по дългото близо 6 километра трасе заедно със съпругата си Наталия и двамата си синове Петър и Георги. Към четиримата с фамилия Маламови се присъединили сестрата на Наталия - Доротея, приятелката на Петър - Мари и нейната майка Росица. И така се е оформил отбор „Куражлии“.
От всички тях Наталия Маламова е тази, която има най-дълъг стаж като легионер. Тя участва в това предизвикателство вече за трета година. „За първи път отидох през 2019 г. и бяхме отбор с момичетата, с които тренирахме канго. Треньорката ни заведе тогава и си спомням, че преди самото приключение все я питах какво ме очаква, какво трябва да правя, има ли нужда от някаква предварителна подготовка. Тя повтаряше само, че са ми нужни единствено стари дрехи, маратонки и добро настроение. Обаче в мига, в който стъпих на трасето, разбрах, че и лека спортна подготовка не е излишна. Но така се забавлявах, че когато миналата година сестра ми ми звънна и ми предложи да отидем двете, не мислих много“, разказва Наталия Маламова.
Малкият й син Петър разбрал какво са намислили майка му и леля му и казал: „Бройте ме и мен!“. Няколко месеца по-късно в отбора влязъл и Георги. Вдъхновен от техния ентусиазъм, по приключението се увлякъл и баща им, но заради служебни ангажименти така и не успял да се включи. Изпратил обаче отбор от курсанти, които представили по най-достойния начин Националния военен университет.
„Тази година обаче вече бяхме в пълен екип. И мисля че това е най-върховното преживяване, което съм имала заедно с най-близките ми хора. Петър изгради цялата стратегия, която ни помогна да преминем по цялото трасе, да играем като истински отбор и да стигнем до финала всички заедно. Георги пък направи тениските, с които обрахме точките. Всички отбори са с тениски, но в нашите имаше и сюжет - котки отпред, името „Куражлии“ на гърба. Освен това отборът ни си има и стихотворение, което написа сестра ми“, усмихва се г-жа Маламова. След това допълва, че смисълът на това състезание, което не е състезание в истинския смисъл на думата, защото никой не засича време и накрая няма класиране, е да играеш като отбор и за отбора си.
„Знаеш ли, първата година ми се стори някак естествено - с момичетата се бяхме сработили, цяла година тренирахме канго заедно, помагахме си, лидерът ни беше нашата треньорка, бяхме свикнали да я следваме. Сега бяхме разнородни в отбора - мъже и жени, обвързани в различни взаимоотношения по между си, на различни възрасти. А и участието на Мари и майка й си беше допълнително предизвикателство, защото не се познаваме чак толкова добре. Но тръгнахме по трасето, Петър задаваше тона, преодолявахме препятствие след препятствие и аз разбрах, че момчетата ни са научени да играят в отбор.
Свършили сме си работата като родители“, споделя Наталия Маламова, която е психолог по образование и работата й често я среща с хора и семейства, на които тази заедност липсва. Според стратегията, която Петър Маламов изградил преди състезанието, отборът се движел по точно определен ред. Първи през препятствията преминава генералът, но не защото е генерал и е началник на Военен университет, а защото е лидер и е с най-солиден опит зад гърба си. Петър и Георги последни, а по средата тичали дамите.
„Гордостта ни като родители е взаимна и си признавам, че аз нарочно оставих децата сами да изградят стратегията и я приех без възражения. Когато Петър ми съобщи как ще се движим, бях убеден, че ще се справим. На себе си казах, че това е вид експеримент с цел възпитание, но, както Наталия каза, свършили сме чудесна работа като родители“, включва се в разговора и бриг.-генерал Маламов и после се връща назад във времето и признава, че когато Наталия решила да се включи в играта за първи път, той й казал, че това е лудост.
„Обаче инатът й и нейната устойчивост се оказаха по-силни от моите съмнения. И тя не просто участва, увлече в приключението цялото семейство“, казва бриг.-генерал Маламов. След това разказва, че докато продължавала играта, той наблюдавал взаимоотношенията и в отборите, които се движели рамо до рамо с „Куражлии“.
„Без стратегия тази игра е невъзможна. Отборите, които нямаха стратегия и изоставяха по-слабите си играчи, не завършиха. И още нещо си мислех - колко много се доближава това приключение до философията на военния екип. Има командир, има и тиловаци. Това е да си легионер - да можеш да работиш като екип, а екипът изисква да загърбиш личните си претенции, да смалиш егото си и да слушаш ритъма на отбора“, допълва началникът на НВУ.
Заради постоянните участници, всяка година има нови и различни препятствия в Legion Run. Калният тунел обаче, лазенето под бодлива тел, преминаването през ледения басейн, катеренето по високи стени, въжета и пързалките, присъстват винаги. Нищо в състезанието не е задължително и всеки отбор и участник може да реши дали да заобиколи някое препятствие, дали да се бори докрай или да се откаже някъде по терена. Няма класиране, няма засичане на време, няма дисквалификации.
„Всъщност това е състезание със самия себе си. Аз имам страх от високо, но не се отказах от нито едно височинно препятствие. Преодоляваш страхове, болки от нараняванията по трасето, жегата, ужасното усещане, когато си кален от глава до пети, а слънцето пече яко. Изключително горда съм от нашето участие, защото усещането да можеш да разчиташ на най-близките ти да те водят, е прекрасно“, допълва Наталия Маламова.
Освен личното удовлетворение от преживяното приключение и преодолените препятствия, бриг.-генерал Иван Маламов се върнал от Legion Run и с категоричното решение да организира Военен легион във Военния университет.
„Предстои ни да се срещнем със собственика на Legion Run Ивайло Матев, за да измислим как точно ще направим трасето тук. Ние имаме всички условия да направим интересни и много предизвикателни препятствия, при това те да са свързани с военната подготовка на курсантите. Това е отколешна моя мечта - да съберем тук курсанти от всички европейски военни училища и академии.
Убеден съм, че за тях това ще е велико преживяване, не само състезание за психическа издръжливост и воля. А и мисля, че обществеността свързва обучението във Военния университет само със строгост и дисциплина. Животът на курсантите тук може да бъде и забавен“, казва бриг.-генерал Иван Маламов.