Тъй като днес е националният ден на България, споделям един хубав спомен.
През есента на 2020 г. организацията Deutsches Freikorps бе поканена от колегата Момчил Тачев от асоциацията Brother's in Arms, за да участва в едно значимо събитие за историческа възстановка - битката при Ниш, станала през есента на 1944 г. Събитието беше организирано на един полигон, разположен близо до Велико Търново, като значителна роля в него изигра Българската армия. Събитието беше действително невероятно - десетки хора в униформа, мотори, карабини с халосни патрони, димки, един действащ Т-34 и т.н.
Участието на колегите от България и на българските военнослужещи бе на високо ниво, а публиката бе въодушевявана и възпитавана патриотично. Накрая бяха поднесени на участниците (офицери, курсанти, постановчици и т.н.) множество възпоменателни предмети. По препоръка на колегата Момчел Тачев, представители от Българската армия поднесоха възпоменателен медал - плакет и на някои възстановчици от Румъния.
Може би е изглеждало любопитно, как един генерал от Българската армия (облечен в една военна униформа, която прилича изключително много на настоящата униформа на Бундесфера), възстановява впечатляваща прилика (75 години от приключването на Втората световна война) на един румънски възстановчик, облечен в немска военна униформа от Втората световна война.
От приблизително 12 години, в които се занимавам с историческо-военна възстановка, никога не съм виждал в едно събитие офицер от Румънската армия (още по-малко един генерал) да пресъздава сходство, независимо какво е, на пазител на военните традиции на румънската царска армия, в страни като България и Гърция (без да споменавам още Франция). Това е пример за уважение, спрямо героите, спрямо историческото минало и спрямо националните ценности. Това е и признателност за усилията, на тези които участват пряко, които понякога идват от стотици километри разстояние, за да отдадат почест на възпоменанието на военнослужещите -съюзници или противници. А смирението не е просто теория, а реалност.