Дърворезба с моторни резачки е хобито, превърнало в приятели курсант-сержант Тони Борисов и курсант старши сержант Георги Георгиев. И двамата са курсанти във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на Националния военен университет „Васил Левски“. Тони е избрал военната специализация „Артилерийски и зенитно въоръжение, стрелково оръжие, оптика и боеприпаси“, а Георги учи „Артилерия“. Цивилната специалност и на двамата е „Компютърни технологии за проектиране“.
„И двамата идваме от малки градчета – Тони е от Провадия, аз съм от Тервел. Живеем на 20 км. разстояние един от друг и в събота и неделя, когато сме свободни и имаме време, се събираме в някоя от двете къщи и работим. Заедно можем да превърнем всяко дърво, дори и най-изгнилото, в нещо прекрасно“, казва Георги.
Два огромни мечока, всеки по тон-тон и половина са изработили Тони и Георги, заедно с куп по-малки като размери скулптури. И двамата обаче не искат да бъдат наричани скулптори, защото не са професионалисти. Учат се на всичко от клипчета в интернет и от грешките, които допускат.
„Любители сме. Каквото и да майсторим, правим го за подарък, за приятелите ни, за близките ни. Такива подаръци са по-интересните и по-милите спомени, а и когато работим, знаем за кого е фигурата, която ще се появи от дървото и влагаме душите си в нея“, казва Тони.
95 % от скулптурата, която те изработват, трябва да бъде изваяна с моторна резачка – в това е идеята на тяхната работа. Останалите 5 % са за детайлите, които те правят с длето. „С резачката отнемаме най-едрите парчета от дървото. Е, случва се понякога да отнемем повече от нужното, но тогава преосмисляме фигурата и превръщаме дефекта в ефект. Принципно с резачка се работи много бързо, но нашите фигури стават за по пет-шест месеца, защото сме доста ангажирани, а и обучението ни е на първо място“, обяснява курсант старши сержант Георгиев.
С две резачки, които са различни по големина, работят Тони и Георги. Преди няколко месеца двамата успели да си купят и карвинг шина със средства, които заделяли от курсантските си заплати. С тази карвинг шина те вече могат да изработват и най-малките детайли.
„От всяко дърво може да стане красива фигура, защото всяко дърво съдържа в себе си нещо красиво. Най-приятна за обработване е меката дървесина, такава е пауловнията например. Усещането, когато я обработваме е все едно режеш кашкавал, но можем да се справим с всякакъв вид дървесина“, обяснява курсант-сержант Тони Борисов.
Да изработят голяма фигура на лъв за университета мечтаят момчетата. Това е животното, което символизира българската държава, армията и характера на военнослужещия. „На този етап май ще можем да направим само бюст, защото за цяла фигура ни трябва огромно дърво. Можем да издяламе и гаубица, можем и танк да направим, стига да имаме материал“, казва Георги, който е по-възрастният от двамата приятели.
Той е на 28 г., казва, че е закъснял малко с кандидатстването си в Националния военен университет „Васил Левски“, защото преди това поработил няколко години. Има и една година служба като водолаз във военноморската база „Атия“ в Бургас. „Когато завършил 12 клас, три години работих като спасител на морето.
Тогава започнах да се гмуркам и ми хареса това занимание. Първо се гмурках за рапани, след това станах и водолаз в „Атия“. Но докато размагнитизирах кораби в базата, си дадох сметка, че искам да се издигам и то не къде да е, а в армията, но така, без образование, няма да стане. Затова кандидатствах във Военния университет“, разказва курсант старши сержант Георгиев, който е вече семеен и е баща на двумесечен син.
„Мен по професията на военнослужещия ме запали баща ми, който често ми разказваше спомени от казармата. Така ми хареса идеята да стана военен. Бях в пети или в шести клас, когато започнах да си се представям в униформа. Когато пораснах, това ми желание стана много по-осъзнато, захванах се да чета, да питам, да се интересувам за пътя, който е нужно да извървя. И колкото повече четях, толкова повече ми харесваше тази мечта да бъда военнослужещ. И ето ме, на път съм да я сбъдна“, усмихва се курсант-сержант Тони Борисов.