Пълен комплект медали е спечелила от тазгодишното държавното индивидуално първенство по академично гребане курсант младши сержант Димитрина Петрова. Тя се е състезавала в три дисциплини – осморка жени, в която е шампионка, четворка и двойка жени, откъдето са другите й два медала – сребърен и бронзов.
„Разстоянието, което изминаваме във всяка гонка, е 2 километра и понякога се случва така, че, излизаш от едното гребане и веднага влизаш в следващото. Много е тежко, обаче пък такава емоция и толкова адреналин! Да не говорим за приятелствата, които имам след всички години на тренировки и състезания“, усмихва се курсант младши сержант Димитрина Петрова, която е избрала военна специализация „Военни комуникационни и информационни системи“, а гражданска „Компютърни системи и технологии“.
В два шампионата участва всяка година курсант младши сержант Петрова – и двата държавни. Единият е индивидуален и тогава състезателите получават медали, когато успеят да се преборят за първите три места. Вторият е отборен и тогава класирането на гребците носи точки за клуба, към който се състезават. „Аз съм в ЦСКА, никога няма да изневеря на този клуб. Там съм започнала да тренирам, учила съм в Спортното училище на ЦСКА в София. Бях в седми клас, когато реших да заменя хандбала с академично гребане и се преместих съвсем сама от родното си Хасково в София. Гребането ме грабна, хареса ми, с някои от момичетата, с които се състезавам до днес, съм от 7 клас. Всеки ден бяхме заедно на Панчарево - учим, тренираме, учим, тренираме.
Завърших училище с професия помощник треньор по гребане“, разказва курсант младши сержант Петрова.
След това тя кандидатствала и влязла да учи педагогика в Националната спортна академия. Две години по-късно сложила черта на педагогиката и преминала успешно през всички изпити на Националния военен университет. „Какво да ти кажа. Влюбих се, реших че и в София ще ми е добре, щом става дума за обичане.
Но… педагогиката определено не беше това, което исках. А аз знаех какво искам, при това доста отдавна. Баща ми е военнослужещ, завършил е в Шумен и ми е пример в живота. Всяка вечер чаках да го видя как се прибира, облечен в униформа. Много ми харесваше. Да не говорим, че съм израснала в поделението му“, разказва Димитрина Петрова и признава, че когато решила да кандидатства в НВУ, не вярвала, че ще я приемат, затова и сега е толкова щастлива.
„Много ми липсва гребането, тук няма гребен канал, за да мога да тренирам. Мога само да поддържам сила и да правя упражнения за дишането. Другото не се забравя, то е като при карането на колело. Освобождават ме, за да отида на състезанията. Имам три дни за интензивни тренировки и още два дни за състезанията. Разбира се, че това не е достатъчно и е трудно да се синхронизираме с останалите ми съотборнички, обаче пак печеля. Няма състезание, от което да не съм завоювала минимум два медала. А и нямам нищо против да направя жертви в името на бъдещата си професия, защото да бъде военнослужещ наистина много ми харесва“, заявява курсант младши сержант Петрова.
Казва, че сега, когато всички състезатели са пораснали, имат си свои занимания, живот, семейство, когато се срещнат за съвместните тренировки, тези няколко дни са прекрасни. Затова Димитрина Петрова е решила да продължи да се състезава, без значение къде ще бъде разпределена, когато получи лейтенантските си пагони.
„Академичното гребане е създадено в известните английски университети Оксфорд и Кеймбридж, затова и се казва „Академично гребане“. Сред най-тежките спортове е, защото натоварва и развива мускулатурата на цялото тяло и изисква много голям витален капацитет, затова докато съм тук, задължително правя кросове, за да поддържам белите си дробове силни“, разказва Димитрина, докато показва снимки и клипове от последното си състезание. Обяснява, че в голямата дълга лодка, в която гребат осем момичета, тя се различава най-лесно, понеже е единствената руса състезателка. След това добавя: „Гребането е спорт, който не можеш да практикуваш, ако не умееш да работиш в екип. Една от нас да се разконцентрира и да забави темпото си дори само за секунда, това се отразява на всички.
Най-трудно е на първата и последната в лодката. Тази, която е на първа позиция, задава темпото, а последната все едно дърва лодката. След края на гонката все едно нямаш гръб, защото цялата тежест пада точно там“, усмихва се курсант младши сержант Петрова. И за доказателство колко тежък спорт е академичното гребане, показва ръцете си, украсени с 9 мазола от последното състезание.