Книгата си „Кан Крум и Кан Омуртаг – владетелите на Търнов“ представи пред курсанти Евгени Коев. Той е учител, спелеолог и изследовател на българската история и география, автор на редица научни статии. Върху няколко такива статии е изградена и самата книга, която дава интересна информация за не толкова позната част от миналото на Велико Търново.
„Направих тази книга за ученици, за хора, които не искат много да четат. Затова е само 50 страници. Но още в заглавието съм заложил интересна провокация за кан Крум и кан Омортаг и връзката им с Търново. Това са двама владетели, които свързваме с Първото българско царство, Плиска и с езическа България. Единствената връзка с Търново е известната колона на хан Омуртаг, която се намира в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново“, разказва Евгени Коев, който в продължение на години е проучвал тезите, върху които е построил книгата си и е събирал доказателствен материал.
„Наистина вярвам, че историята е точна наука, колкото и да изглежда другояче и въпреки известната фраза, че историята я пишат победителите. Всъщност историята може да бъде решавана като задача от висшата математика, защото със събирането на доказателства, факти и аргументи, прочитът на историята може да търпи промени. Стига да е обосновано и да лежи на научна база“, заяви още г-н Коев.
Той представи пред обучаемите и основните теми в книгата. А те са свързани със стария и новия дом на кан Омуртаг, споменати в известния търновски надпис от църквата „Св. 40 мъченици“, с това защо в черквата има колона от времето на Кан Крум, защо е изписан надписът от времето на Цар Йоан Асен II и поради каква причина точно на хълма Царевец е открит изключително редкия златен медальон на Кан Омуртаг.
„Този медальон беше открит преди две години и тогава първата теза беше, че е като амулет, който пази от зли сили притежателя си. Но този медальон е много различен от откритите подобни медальони в Европа. Аз обаче две години търсих сведения и информация и мисля, че той е по-скоро използван като компас, макар че е само една метална пластинка, и като календар“, обяснява още учителят.
И допълва, че в книгата си той разсъждава и за една от най-грандиозните битки от Средновековието, при която водените от Кан Крум воини разгромяват напълно византийската армия, а самият император Никифор I е посечен. „Това е битката от 26 юли 811 година, за която се твърди, че се е състояла във Върбишкия проход в Източна Стара планина, но и до днес няма категорични свидетелства за мястото на величавата българска победа. Според мен информацията от „История славянобългарская“ на Паисий Хилендарски, че победата на Кан Крум се е състояла при днешното село Сломер, северно от Павликени, е напълно достоверна“, категоричен е Евгени Коев.