Спининговият риболов е голямата страст на финансовия контрольор на Националния военен университет „Васил Левски” Йордан Бъчваров. Сред колегите си обаче той е популярен и като спасителят на орхидеи, затова кабинетът му често е стационар за лечение на екзотични цветя, поставени под карантина.
„Пряката слънчева светлина и засушаването са най-честите причини орхидеите да боледуват, а и да умират. От силното слънце листата започват да жълтеят. Ако цветето дълго не е поливано, коренчетата побеляват. Когато не е прекалено късно, цветята могат да бъдат спасени. Стигне ли се до спасителна операция, предпочитам да пробвам първо с народни средства”, обяснява Йордан Бъчваров. И уточнява, че първото, което той предписва на пострадалото цвете, е канела на прах. Поръсва почвата, полива и търпеливо чака реакцията на орхидеята.
Преди около десетина години г-н Бъчваров купил първата си орхидея. Всъщност я взел като подарък за майка си за 8 март, но скоро след празника цветето останало в неговите ръце. Година по-късно ситуацията се повторила. Двете орхидеи го провокирали да започне да чете за екзотичните цветя, за да знае как най-правилно да се грижи за тях. „Колкото повече информация търсех, толкова по-интересно ми ставаше. Така научих, че, щом орхидеите разцъфтят, цветовете им има трайност около 5-6 месеца. А, когато прецъфтят, не заспиват. Започват да изникват нови коренчета, а самото цвете се подготвя за следващия си цъфтеж”, обяснява г-н Бъчваров.
Той може с часове да говори за орхидеите, за техните предпочитания и изисквания, за най-оптималните условия по отглеждането им. Признава, че си е харесал цветарски магазин в града, където често ходи да разглежда преоценени орхидеи и почти винаги се прибира с нова саксия.
Спининговият риболов обаче е истинската страст на Йордан Бъчваров. Бил хлапе на пет години, когато баща му го взел за първи път на риба. Какво се е случило на това приключение, Йордан вече не помни, но е категоричен, че от тогава той е влюбен в това си хоби. С времето се усъвършенствал и сега всяка събота и неделя във времето, позволено за риболов, той мята раницата на гръб, взима въдицата и напуска града. „Много обичам яз. Йовковци, тишината, безкрайната широта на хоризонта, гледките и затова там ловя риба. Ходя винаги сам, защото така мога да избягам от градската суета и шума. И ходя само за хищници – бяла риба, щука и сом. Хищниците са борбени и така тръпката е по-голяма. А и спининговият риболов е динамично занимание, мятам, въртя, мятам, въртя, не стоя на едно място, постоянно съм в движение. Аз ловя с изкуствени примамки, сменям моделите, търся кой е най-добрият за съответната риба. И съм разбрал, че рибата не е глупава, нищо че имаме израз „Лапни шаран”. Колкото по-голяма е рибата, толкова по-трудно е да я уловиш”, казва още г-н Бъчваров.
След това признава, че много рядко се прибира с улова вкъщи, обикновено връща рибите обратно във водата. „Моят рекорд е петкилограмова щука, чиято дължина беше около 85 см.
На тази щука са й били нужни 5 години да достигне тези размери. Как да не я пусна пак в язовира! Оставих я да расте и едрее още”, казва Йордан Бъчваров и допълва, че много обича да хапва риба, особено си пада по пържен див шаран и панирана щука.
От няколко години Йордан Бъчваров е влюбен и във фотографията. В началото снимал с телефона си, запечатвал изгреви, залези, природа, пейзажи. С времето започнал да чете, да търси техниката, с която най-добре улавя красивите мигове, да си избира обективи и фотографията заела почетно място до останалите му хобита. А сред тях са и латино танците.
Приятел го завел за първи път в залата на танцовата школа „Ун бесо” и вече осем години Йордан Бъчваров почти не пропуска тренировка. „Случвало ми се е да пътувам извън града в командировка, да се прибера уморен, но само сменям дрехите и веднага отивам в залата. Там е другото място, където успявам да забравя шумотевицата на деня. Мога да танцувам бачата, кюбан, двата стила салса – LA и New York, ча-ча, но най мои са бачатата и салсата”, казва г-н Бъчваров, който е икономист-счетоводител по образование и може би заради това вижда навсякъде край себе си цифри. Вижда ги и във всичките си хобита.
Сашка Александрова