След една успешно завършена бакалавърска степен по туризъм и няколко сезона работа в частния сектор, Християн Божанов решил, че този бранш не е за него и… кандидатствал в Националния военен университет „Васил Левски“.
Сега 24-годишният шуменец е първокурсник, избрал е да учи в специалността „Зенитно-ракетни войски“ и вярва, че именно като военнослужещ ще получи шанс за развитие. „Започнах да работя веднага след 12 клас. Бях барман в Шумен, правих доставки за голяма хранителна верига, после минах по стълбицата на помощник-барман, барман, старши барман до отговорник търговска зала в инклузивни хотели по морето. Учих и работих едновременно и не ми тежеше. Но пандемията обърка всичките ми планове и представи за някакво бъдеще.
Прибрах се в Шумен и до последно, две седмици преди да започна занятия тук, бях оператор в градското ни кино“, разказва Християн. И признава, че след всичките години работа в частния сектор, той разбрал, че винаги ще се чувства неудовлетворен. „Наясно съм, че в живота е така – даваш, за да получиш, при това даването много често е повече, но така неудовлетворен повече не искам да се чувствам. Няма да позволя да се подиграват с труда ми и с мен. Затова, когато затвориха България и ние си останахме вкъщи, се замислих какво искам да правя с бъдещето си и то ме отведе тук – в Националния военен университет“, усмихва се Християн.
Тази година той кандидатствал за втори път след като при първия си опит не успял да влезе в класирането. Не му достигнали 30 стотни, заради ниските му резултати на физическата подготовка и на теста по английски език. Неуспехът обаче го амбицирал и Християн започнал да спортува, за да подобри физическата си форма и английския си език. Станал курсант още по време на ранния прием и записал „Зенитно-ракетни войски“ с гражданска специалност „Комуникационна техника и технологии“.
„Беше ми трудно в началото. Особено след клетвата, защото за кратък период от време трябваше да науча твърде много нови неща. Но аз не се оплаквам и нямам намерение да се отказвам. Свикнах бързо с режима и с това, че денонощието ни тук е разпределено по минути. Не ми тежи да ставам рано, не ми тежи да изпълнявам заповеди. Попаднах на прекрасни колеги в стаята и сме си гръб един на друг“, казва Християн.
След това уточнява, че често се чува с родителите си и с приятелката си, които, макар и отдалеч, също го подкрепят. „Баща ми работи в Германия и страшно много ми липсва. Това е, което си повтарям всеки път, когато усетя, че ми е трудно – аз не искам, някой ден, когато имам семейство, да им липсвам. Не искам да съм далече от тях, затова предпочитам сега да ми е трудно, но да не разочаровам нито себе си, нито родителите си. Те никога не са ме разочаровали“, категоричен е първокурсникът.
Християн Божанов, който е завършил вече туризъм с английски и руски език във Варненския филиал на Шуменския университет, ще бъде и първият военнослужещ в рода си. Преди да избере специалността си, той дълго проучвал в сайта на НВУ възможностите. Докато четял специалности, дисциплини и курсове, си дал сметка, че ще му е интересно да се занимава с ракети, да научи повече за тях. А и тази специалност се изучава във факултета „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен и това ще му позволи от втори курс да се премести в родния си град.
„Така ще съм по-близо и до сбъдването на мечтата си да бъда военнослужещ, и до семейството си, до майка ми, която наистина много ми се радва. Когато дойде на клетвата, плака, като ме видя. Каза, че съм пораснал. Представяте ли си? На 24 години съм вече, а тя сега ме видя променен. Но е права. Аз едва сега се научих на онези дребни отговорности, които така я нервираха преди – да си прибирам маратонките на мястото им, да не си зарязвам дънките в средата на стаята. Това, че не ми е подредена стаята, въобще не ми правеше впечатление. Сега искам всичко около мен да е подредено и то не само тук, защото така е по устав, а и вкъщи. Прибирам се, прибирам си маратонките, оправям си леглото, подреждам си дрехите. Изградих навици, които започнах да поддържам несъзнателно и в цивилния живот“, усмихва се първокурсникът.
Да си първокурсник на 18 г. и да си първокурсник на 24 г. е различно усещане, убеден е Християн. Не само заради по-големия житейски опит, а и заради факта, че приемаш неудобствата от правилата и режима във Военния университет съвсем съзнателно. „Тук преподавателите държат да ни научат на всичко, което е важно да знаем и да можем. В цивилните университети не е така – преподавателят влиза в аудиторията, чете си лекцията, понякога и той самият гледа да избута часа“, допълва Християн и признава, че продължава да спортува, за да поддържа тялото си активно и здраво. А в свободното си време се отдава на хобито си – хубавите филми. Останало му е от последната му работа като оператор в киното в Шумен.