Полковник Красимир Калев се прости със знамето на НВУ „Васил Левски“

Полковник проф. д-р инж. Красимир Калев се сбогува със знамето на Националния военен университет „Васил Левски” и след 37 години служба, той вече е офицер от запаса. Тържествената церемония се проведе във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен, където полк. Калев е служил през всичките тези години.

Снимка

Тържеството уважи и началникът на Националния военен университет „Васил Левски“ бриг. ген. Иван Маламов, който връчи на полк. Калев сувенирна карабина - награда от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

Смнимка

„В българския език има много хубави думи, но една е специална и особена, думата, която изразява всички мои чувства в момента и това е думата благодаря. Благодаря за това, че през изминалите години тук, в Националния военен университет, аз съм приемал уроците и съм усещал подкрепата на моите преподаватели, командири и началници и на всички мои колеги и приятели. За мен този ден е много вълнуващ. Никога не съм предполагал, че ще мога да получа такова изживяване и искрено го пожелавам на всеки от вас“, сподели от официалната трибуна полк. проф. Красимир Калев. 

И призна, че след всички тези години ще му липсва най-вече униформата.

„Униформата е свята за мен. Тя е символът на моята професия и винаги съм вярвал, че униформата и държавата са едно цяло. Няма ли униформа, няма държава и обратното. Някога, цар Борис е ходил с униформа на всички тържествени събития, представяте ли си какво възхищение е предизвиквал всеки път. Така че и за мен беше чест да нося пагоните си“, признава полк. Калев и допълва, че след пенсионирането си, той остава като цивилен преподавател във факултета и ще продължава всеки ден да се среща с курсантите.

Самият той е възпитаник на Шуменския факултет, където е завършил с отличие специалността „Артилерийско въоръжение и оперативно-тактически ракети“ през 1984 г. Като отличник на специалността, той е получил покана да остане като преподавател във факултета, където е бил и два мандата декан.

И до днес проф. Калев води дисциплини и по военната, и по гражданската си специалност, която е „Технология на машиностроенето“.

„Удоволствие и привилегия е да работиш с млади хора. Това че постоянно съм покрай тях, ме кара да забравям собствената си възраст. Ако знаете колко пъти съм забравял на колко години съм и колко често съм се хващал, че искам да сътворя някоя беля“, усмихва се полковникът. После допълва, че неговото призвание като преподавател, е да се опитва да насочва курсантите по пътя, който те са поели. И може би малко да ги променя.

Но от своя страна те също са го променили. „Те ме научиха да мисля положително, в перспектива и по-оптимистично. Научиха ме да не се предавам и да гледам отвисоко на дребните проблеми“, казва още полковникът.

През годините той се е срещал със стотици курсанти и някои от тях е успял да вдъхнови да продължат пътя му и да се развиват в неговата специалност. Особена гордост полк. Калев изпитва от успехите на ст. лейт. д-р Яна Димитрова, която е първата жена преподавател в катедра „Въоръжение и технологии за проектиране“.

„Когато аз кандидатствах, мотивация ми бяха думите на моя баща, който вярваше, че военните са знаещи и можещи хора. И искаше и аз да стана такъв. После дойде и гордостта, че служа на Родината си. И днес има млади хора, които избират военната професия, водени от желанието да работят за страната си, което е мотивиращо и за мен като техен преподавател“, признава още проф. Калев. И понеже той има толкова много курсанти, които е възпитал и е научил да вярват, че България е кауза, полк. Калев не съжалява, че неговите собствени деца не са тръгнали по стъпките му. Освен горд баща на двама лекари, защото и синът му, и дъщеря му са избрали да учат медицина, той вече е и щастлив дядо на две внучки – едната на 4 години, другата на шест месеца.

„Те са моята радост, а когато те си имат своите детски ангажименти, обичам да слушам музика. Най-добре се чувствам, когато край мен звучи българска музика от онази, която някога наричахме естрада. Обичам да слушам Висоцки, „Юрая хийп“, Пърпъл“, „Пинк флойд“..., общо взето бандите от моята младост“, усмихва се полк. Калев.

Сашка Александрова